Изключително съсредоточване на исторически паметници на културата, които са дали мощен тласък на развитието на иманярството още от времето след Освобождението. Чешките археолози братя Карел и Херман Шкорпил са проявили интерес преди Плиска, да правят разкопки в Опака, но са били изключително недружелюбно посрещнати от местното население и са се отказали.

Има римска вила-рустика, чиито мозаечни подове са продадени на аукциони в Германия. Прабългарски средновековни погребения на висши сановници, укрепена гранична крепост – почти унищожена от иманяри, скален манастир от времето на Първата българска държава. Навсякъде по аукционите в Западна Европа на антики се предлагат антични предмети, открити в района на град Опака.

Опака е селище на територията на България от 1878 г. С държавен указ на 7 септември 1984 г. получава статут на град.

Опака до Освобождението на България

Според предание селището първоначално е било заселено в местността Топлица – открита и ветровита, поради което жителите му го изместили в дола. По този начин населението избягвало и близкия път, минаващ по долината на река Черни Лом, по който се движели и разбойнически банди. Новото място било сенчесто, поради което му било дадено името Опакус, което означавало „сянка“.

Друго предание сочи за първото място, на което било основано селището местността Пладнището. Жителите на това село били сполетени от чумна епидемия и се принудили да го напуснат.

Районът на град Опака е бил обитаван от дълбока древност и има запазени и до днес следи от поселения и от Първото и Второто българско царство.

За пръв път името на селището се среща в османо-турски данъчен регистър от 1479 г. като село Опак. През този период селото, в което са записани 8 домакинства, е част от тимар (поземлено владение) на Караджа, бевап при крепостта Търново и принадлежи към Герилец (нахията Крапец или дн. Крепча), като отглас от българската средновековна поселищна и административна система. Районът на днешния град Опака през 15 век, а и по-късно след намаляването значението на крепостта Червен, принадлежи към каза Херазград (дн. Разград) и е част от Русчушки (Русенски) вилает, а по късно към вилает Провадия.

В турски данъчни регистри от 1524 и 1541 г. селото е записано като Опака, името което градът носи и до днес. Населението му е християнско, но много малко като брой жители, което обаче още от началото на 17 век започва да нараства. През 1622 г. там има 54 християнски къщи, около 1632 г. – 65, през 1635 г. – 68, около 1640 г. – 69. Следващата поредна година, за която има запазени писмени данни е 1648 г. Оттогава се наблюдава рязко намаляване на християнските къщи в Опака (вече са само 26), поради започналото планомерно помохамеданчване на българското население в района от османската власт.

Преди Освобождението в село Опака е имало около 100 турски и 200 български къщи. През 1877 г. село Опъкъ е имало 182 къщи с 1032 жители. През 1898 г. българските къщи са 189, а турските 194. Населението е било местно, по етнически състав капанци. По време на самата война от 1877 г. североизточно от селото са се водили ограничени сражения. Българското население на селището бяга от войната към градовете Горна Оряховица и Бяла, като много бегълци се удавят в река Янтра, а турското бяга към градовете Разград и Шумен.

Църковният храм на селото Св. великомъченик Георги бил построен през 1859 г. Към него отворило врати и килийно училище. Пръв свещеник в селото бил Никола Рачев от село Ковачевец. По време на войната църквата била ограбена и силно пострадала и е подновена като действащ църковен храм през 1904 г. На 26 декември 2007 г. храмът отново пострада от пожар – изгоря дървеният под и чудотворната икона.

През 1908 г. голяма част от турскоезичното население се изселва в Турция, но съотношението между двата етноса, които населяват Опака се запазва.

Опака след Освобождението до днес

От 7 септември 1984 г. Опака е със статут на град.

Община Опака е разположена на 180 – 200 м. надморска височина в североизточната част на страната и заема крайната северозападна част на Търговищка област. На юг и изток граничи с община Попово, на север – с община Цар Калоян от Разградска област и на запад – с общините Две могили и Бяла от Русенска област.

Релефът на общината е хълмист (планински), само по поречието на р. Черни Лом е равнинен. Надморската височина варира от 180 до 200 м. Релефът оказва влияние за развитието и разпространението на растителния и животински свят.