Осезателната нужда от просвета и култура на зараждаща идея за създаване на читалище още през есента на 1845 г., когато боянското световно училище е сменило дългогодишно килийско и е приело първите си ученици. Това се намира в черковния двор на място в административната сграда на черквата музей. През 1909 г. е завършено строителство на нова училищна сграда – бъдеща прогимназия и сграда на старото училище в черковския двор дава възможност за основаване и започване на дейност в читалището.  До този момент Бояна не е разкрила обществеността в сградата за тази дейност. В малката сграда в една от стаите е подготвена библиотека, а друга се използва за канцелария, място за заседания, социални контакти и репетиции на първите любители на артисти.За сценарий за изявяване е използван обширен потребител на новопостроеното училище, по-късно приемна в църквата музей.

На 24 август 1919 г. група боянчани и курорти в Бояна поставят началото на обществения институт – Читалня “ Виделина “ , сред културен, образователен и обществен живот, Академия за музикално, театрално, танцово и изобразително изкуство. На този търсещ за Бояна ден първото учредително събрание приемането е въведено в читалището, в четвъртък от г-н министър на Народното просвещение със заповед №2138 от

На 4 септември 1919 г. Учредителното събрание избира и Първото Читалищно настоятелство:
председател: Стоян ПопАндреев Даскал
подпредседател: Георги Каранов
касиер: Георги Чупориков
СЕКРЕТАР: Филип Томов
домакин: Лазар Шаралийски
Библиотекар: Христо Баков
помощници: Константин ПопАндреев, Иван Тризлинцев, Войдан Чернодрински
Проверителна комисия: В. Бостанджиев, А. Попов, М. Младенков

Почетни членове: генерал Ценев и всички 70 членове-основатели Почетен председател: Негово велики цар Борис ІІІ 

На 12.02.1929 г. Най-голямото събитие при промяна в устата, промяна на настоящата инициатива и приемане на основната клетка – да се изгради сграда-среда за духовно живот в Бояна, която да поеме към мащабно просветителско дело.

Изключителен за историята на Бояна е благодарност и родолюбивост на Георги Стоянов Чупориков – касиер от Първото учредително действие, сирак през Балканската война, гледащ от дядо си, завършил икономическото образование, което започва в 30-те години на 20 години днес безвъзмездното собственост и собственост за нуждите на читалището, където по-късно е изградена негова сграда.

За тази му постъпка Георги Чупориков е удостоен с благодарствено писмо от Читалищното общо събрание и настояване с №36 от 17.03.1937 г.

В резултат на дарението на документа за собствеността и под ръководството на арх. Духовник, бъдещият архитект Найден Стоянов Стефанов безвъзмездно проектиране на читалищната сграда.

Правила за чест и на читалищното ръководство от 1932 г., което смело решава проблемите и спомена за тържественото полагане на първия камък на 09.08.1932 г. Първоначалното строителство се финансира от средства, събрани от дарения в населението, членски вноски, вечери, забавления и културни мероприятия – отражения в така наречената „Златна книга”.

В края на 1932 г. постъпва 83766 дарения от Боянска община, църква, Министерство на просвещението, благоустройството и обществените сгради. Повече от 80% от труда, доставянето и транспортирането на строителни материали се дава безвъзмездно от бояджийските автомобили и строители. Материали за дървени конструкции подпори са дар от всеки боянски дом.

Председател на читалищното Настоятелство:

Жорко Делчев Иванов

Членове на читалищното Настоятелство:

Илиян Ангелов Толев

Маргарита Величкова Чупорикова

Добромир Стефанов Тасев

Надежда Благоева Стаменова

Лица за контакти

Жорко Иванов – Председател на читалището
моб. тел.: 0877020414
Силва Николова – читалищен секретар
моб. тел.: 0882040607